Що се отнася до живота и смъртта, хората винаги са свикнали да ги разделят на две противоположни крайности: животът е свежата и топла утринна светлина, цъфтящите цветя по клоните и надеждата, стисната в длани; докато смъртта е студената и тиха нощ, изсъхнали листа, падащи от клоните, и неизбежен край, от който бягаме. Този инстинктивен страх ни кара често да сме обсебени от удължаването на живота, но пренебрегваме изследването на дълбочината на живота и винаги не желаем да се изправим пред факта, че смъртта е неизменна част от живота. Те никога не са разделени врагове, а спътници, които съществуват съвместно и зависят един от друг в цикъла на природата.
Ценността на живота не е във вечността, а в неговата ограниченост и жизненост.Животът е еднопосочно-пътуване. Започвайки от вика на раждането, ние се докосваме до топлината и студа на света с любопитство и ентусиазъм, усещаме топлината на семейната обич, искреността на приятелството и красотата на любовта, изпитваме смях и сълзи, гладкост и разочарование, израстваме във всяко преживяване и се обогатяваме във всяко възприятие. Див плевел ще се стреми да пробие почвата, малко цвете ще цъфти смело към слънцето, а летяща птица ще упорства да разпери криле и да се издигне. Всички животи по света се опитват да осветят собствената си светлина в ограничено време, което е най-първоначалният смисъл на живота - не просто да съществуваме, а да растем топло, да се чувстваме внимателно и да оставим уникален собствен отпечатък. Не е нужно да се борим с това кога животът ще свърши, просто ценим всеки момент от настоящето, обичаме искрено, живей сериозно и изпълваме ограничения живот с топлина и стойност.
Смъртта не е страшна. Това не е унищожаването на живота, а цикълът и предназначението на природата.Раждането, стареенето, болестта и смъртта са най-справедливите закони в света, никой не може да бъде изключение, независимо от богатството или статуса. Винаги мислим, че смъртта е загуба, раздяла и край на всичко, но от друга гледна точка смъртта е просто трансформация на форми на живот: падналите листа се превръщат в пролетна кал, за да подхранват нови дървета, течащата вода се слива в реки и морета, за да се върне в необятността, а изгубените животи никога не изчезват наистина. Тези, които обичахме, топлината, която оставихме, и добротата, която предадохме, винаги ще останат в света, ще станат светлина в паметта на следващите поколения и ще се интегрират в цикъла на природата. Смъртта ни учи да ценим, кара ни да разберем крехкостта и ценността на живота, кара ни да се откажем от маниите и споровете, да знаем как да уважаваме живота, да се отнасяме мило към другите и към себе си. Това не е тъмен край, а напомняне, че трябва да живеем както искаме във времето, в което имаме живот.
Цикълът на живота и смъртта е вечен закон на Вселената, а също и най-нежната истина на живота. Не е нужно да се страхуваме от идването на смъртта, нито да губим времето на живота. Животът ни дава правото да усещаме света, а смъртта ни дава спокойствието да уредим миналото. Те взаимно се допълват, осмисляйки всеки живот и значимо всяко сбогуване. Нека всички се отнасяме към живота със страхопочитание, прегръщаме живота с ентусиазъм и посрещаме раздялата и края със спокоен и спокоен ум, разберем, че трябва да живеем пълноценно, когато сме живи, и да приемем подредбата на природата мирно, когато си отидем, и да живеем най-автентичното и топло себе си в цикъла на живота и смъртта.
